Най-устойчивите сгради у нас са строени след 2000 година

Емил Христов е урбанист от “Екипа на София”. Потърсихме го за коментар след  разрушителните земетресения в Турция и Сирия – до каква степен са защитени сградите в България, защо са важни превенцията и поддръжката и защо всеки блок трябва да има технически паспорт. 

След подобни унищожителни земетресения всеки българин се пита колко устойчив е домът му? Каква е тенденцията у нас – кои са най-здравите сгради? Много хора са убедени, че това е старото строителство, дали обаче е така?

До известна степен хората са прави. Устойчивостта на сградите зависи реално от две основни неща – теория или норми (законовите изисквания) и поддръжка и контрол/мониторинг. През годините са въвеждани на няколко пъти нови сеизмични норми, като всяка следваща е с по-строги и завишени изисквания. Голяма част от тях са били провокирани именно от конкретни земетресения. След земетресението във Вранча 77-ма година са приети няколко правилника за земетръс с доста завишени стойности и коефициенти към конструкциите на сградите. След земетресението в Стражица 86-а година през 1987 са въведени още по-строги норми задължавайки използването на вертикални носещи конструкции като “шайби”, например.